Френският премиер ще разшири данъците върху големите компании, за да успокои левицата

Френският министър председател Себастиен Лекорню отстъпи пред нов набор от претенции от Социалистическата партия, в това число нарастване на налозите за най-големите компании в страната, защото той се доближава към завършването на бюджета за 2026 година

Начело на нежно държавно управление на малцинството Лекорню призна, че ще бъде невероятно да се одобри бюджетът с гласоподаване в Народното събрание. Следователно се чака той да разгласи в понеделник, че или ще употребява специфични конституционни пълномощия, известни като уговорка 49.3, с цел да заобиколи законодателите, или ще одобри бюджета с декрет.

И двете маневри ще накарат опозиционните партии от крайната десница и крайната левица да изискат избор на съмнение в Националното заседание, където социалистите се трансфораха в основния блок за гласоподаване, който държи в ръцете си оцеляването на държавното управление.

Борис Вало, почитан народен представител от социалистите, сподели, че партията е насърчена, тъй като е спечелила победи за студенти, работещи хора и пенсионери след седмици на мъка договаряния.

„ Премиерът направи изказвания, които са стъпка в вярната посока и ни разрешават да обмислим опцията бюджетът да не бъде наказан “, сподели той пред вестник Le Parisien в неделя.

В петък Лекорню удостовери, че се е отказал от поредност от оферти, които биха помогнали за понижаване на недостига, като заледяване на държавните разноски отвън защитата и унищожаване на данъчните облекчения за пенсионерите. Премиерът също по този начин сподели, че ще разшири предлагането на субсидирана храна за студенти и ще усили заплащането на служащите с ниски приходи за у дома със скица за компенсации.

Лекорню към този момент беше направил огромни отстъпки на социалистите през декември, с цел да приеме бюджета за обществени помощи, на процедура изоставяйки единствената значима промяна от втория мандат на президента Еманюел Макрон – мъчно извоюваната пенсионна промяна, която усили възрастта за пенсиониране от 62 на 64. 

Последните мнения на Валло допускат, че Льокорню може още веднъж да е направил задоволително, с цел да обезпечи въздържането на социалистите, в случай че трябваше да бъде гласуван избор на съмнение.

Разговорите за бюджета се проточиха с месеци, тъй като политическите партии не са съгласни по какъв начин Франция би трябвало да стартира да понижава бюджетния си недостиг, който възлизаше на 5,4 % от националното произвеждане в края на предходната година.

Льокорню има слаба преговорна позиция, защото центристкият съюз на Макрон към този момент няма болшинство в Народното събрание и двама министър-председатели към този момент бяха свалени за малко повече от година.

Тъй като към момента не е подписано бюджетно съглашение, Франция работи от началото на годината с възобновяване на бюджета от 2025 година, с цел да поддържа обществените разноски за всичко - от пенсии до защита.

Правителството има за цел да понижи недостига на Франция до към 5 % от Брутният вътрешен продукт тази година, само че не е показал изцяло детайлности по какъв начин ще заплати за последните отстъпки, направени, с цел да завоюва социалистите.

Изглежда, че огромна част от спомагателните разноски ще бъдат финансирани от удължаването на това, което държавното управление даде обещание да бъде еднократен налог върху най-големите компании във Франция, които събраха 8 милиарда евро предходната година. Центристите на Макрон в началото желаеха да спазят обещанието си да не удължават налога, макар че по-късно отстъпиха, като се съгласиха единствено да го понижат на половина, вместо да го отстранен.

Но социалистите завоюваха борбата, тъй че цялостният налог въпреки всичко ще бъде непокътнат, въпреки и с понижен набор от цели, с цел да обхване единствено почти 300 от най-големите компании вместо към 450 предходната година.

Правителството наруши и друго заричане към фирмите, като не понижи по този начин наречените индустриални налози, които се постановат върху „ цената “, която фирмите основават във Франция, а не върху облагата или приходите. Бизнесът вижда това като нездравословно за конкурентоспособността на Франция и Макрон трансформира премахването им в основна част от своята икономическа стратегия.

„ Франция има потребност от видимост и непоклатимост “, написа Лекорню в отворено писмо до бизнес водачи. „ Една нова политическа рецесия би отслабила нашата страна и би натежала още повече върху стопанската система и работните места. “